Пролог към “канонически речник” на българската литература за деца през преходния период на социализма (50-те години на ХХ век)

Abstract

Защо гледаме на литературата за деца през този период като на “речник”, а не като на “художество”? Защо речникът е “малък”? Защо е “канонически”? На тези въпроси статията отговаря, но на първо място в нея се поставя самият литературен материал. На него се гледа като на архивен “речник” на базовите клишета на социализма, които, добре се знае, че не се сбъднаха, но се отразиха върху съзнанието на няколко поколения и стигнаха твърде далеч – до народопсихологията. Ключеви думи: литература за деца, лексика, литературен материал.Почему смотрим на литературу для детей этого периода как на “словарь”, а не как на “художество”? Почему словарь “маленький”? Почему “канонический”? На эти вопросы статья отвечает, но на первом месте в ней поставлен сам литературный материал. На него смотрим как на архивный “словарь” базовых клише социализма, которые, как известно, не сбылись, но отразились на сознании нескольких поколений и дошли очень далеко – до народопсихологии. Ключевые слова: литература для детей, словарь, литературный материал.Why we see the Children Literature created during this period as a “dictionary” rather than as an “artistic works”? Why this dictionary is “small”? Why is it “canonical”? We shell answer these questions but first of all we will put the literary material as a “guarantee” for our theme. We see this material as an archival “dictionary” which includes the basic clichés of the Socialism. We know very well that these clichés have not become truth, but nevertheless they have affected the consciousness of the few generations and have penetrated more deeply to the mentality of the people who grew up with this literature. Keywords: literature for children, vocabulary, literary material.